Не разпитвай цветята за смъртта и болката. Над църквата на лятото прелита сянката на времето. Думите на Етина се надбягват като коне в небето на листа.

НЯКОЙ ДЕН

ще слезе от гърба ми сянката,
ще ме пусне да си отида.
Колкото по по тъмно,
толкова по-невидимо,
колкото по-потайно,
толкова по-неразбрано
колкото по-обмислено,
толкова повече рано.
Някой ден ще сляза от гърба на сянката
толкова облекчена.
Ще обяздя душата на коня си,
пратена да ме вземе.
Ще завали забързано
и за последно поройно,
с колкото повече мълнии,
толкова по-непристойно.
Ще прелетим над църквата,
тя ще удари с копито
точно в езика камбаната
толкова ненаситен.
Колкото по съм далече,
толкова по съм нагоре.
Сенчице слънчогледова,
всичко е с временен корен.

ПРИЗНАНИЕ

„Малка птичке, мечтая за теб, малка птичке"
Танзанийска песен

Малка птичке, ако имах късмет, малка птичке,
щях да съм рамо, в което забиваш умората
и ноктите си изящни.

Малка птичке, ако имах късмет, малка птичке,
щях да съм ухото на любовта,
в което гласът ти заспива.

Малка птичке, ако имах късмет, малка птичке,
щях да съм капката утоление
на твоята жажда.

Малка птичке, ако имаш късмет, малка птичке,
няма да съм ловец, нито хрътка, нито стрела,
убиващи песента ти.

НЕТЪРПЕЛИВИ ВЪПРОСИ ЗА ВСИЧКО

Те поправят часовници.
Остави ги на мира.
Те не знаят, момиченце,
как ли времето спира.
Не разпитвай конярите
как коне го надбягват,
кой им дава копитата.
И да питаш не трябва
всеки срещнат писател
как отгатва му мислите,
историкът за памет,
синоптикът за сигурност.

Не разпитвай цветята
как умират без болка,
колко слънце събират
за една обиколка.
Семената и мравките
как минутки складират
и дали в тези складове
и за теб се намира
сладко временце, захарно,
със коричка трошлива.
Моя мъничка прасковке
кадифено гневлива,
в притежания тежки
се превръщат мечтите.
Няма кой да ги вземе
Няма кой да ни пита.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023