Камъкът е с форма на сърце. По кожата ни избиват буквите на тъгата. Заспиваме в нощта на Етина.

Александър Арнаудов

ЕДНОЗНАЧНО

Това, че камъкът
е с форма на сърце
не значи нищо друго,
освен че
камъкът
е с форма на сърце.

ТИ НЕ ЗНАЕШ

че когато заспиваш
по кожата ти излизат
буквите на съня
и сред чуждите думи
виждам своето име,
виждам своето име
като плът от плътта.
Ти не знаеш,
че цветята
са фина материя,
че ухае на ангели
преди всяка тъга,
че в градините тъмни
слизат сенки вечерници,
а не нищото кучето
просто лае в нощта.
Ти не знаеш,
че ръцете улавят животите,
че ръцете изпускат животите,
че понякога
нож забивам в земята
и пресичам дъжда.
После нося капризите
на чуждите горести,
нося техните куки,
нося дрехите порести,
нося дъх от луни,
нося детска вина.
Ти не знаеш,
че прегръщам мъглите -
тежки облачни камъни,
за да литнат ятата
без слепени крила.
Като тях ме обичат
все когато ме няма.
Спиш ли, спиш ли...
Заспивай...
Идва моето име.
Виждам своето име.
Ето моето име
като плът от плътта.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024