Младостта е неустоимата сенилност на безкрая – празнината, която запълваме с плътта на думите. Червената сянка на космоса закрива наполовина невинното небе. Теургичните песни на Емилиян Иванов призовават нощта и ограбват самотата, която тя носи.

СЕНИЛНА ПЕСЕН

Погледната отблизо, младостта изглежда
като тежка болест – съвършено нелечима;
и диагнозата не вдъхва никаква надежда;
по-люто юношеството е, и от бесовете зиме;

и пътят му е крива и безкрайна линия –
без допирателни, затворена: неизчислима
траектория на непринудено насилие; и на
естествено урòдство, посвоему – неустоимо.

ШАМАНСКА ПЕСЕН

„Ту-тий-то рум-ту, Ту-тий-то рум-ту1” –
редеше вдъхновено, теургичното си импромптю,
шаманът – от неистов дух, един, обхванат, който
под друго небе, и под друга луна, неотдавна

създаден бе – видения да очертава, ведно с паркизана;
и да вещае познание, което прави истината – вярна.

--------------------

1Two teа(s) to room two [please]! (англ). – „Два чая за втора стая [моля]!”

РАЗБОЙНИЧЕСКА ПЕСЕН

...И щом отново, новата луна надене
своята лека и лъскава, черна премяна –
пак идва закратко – нашето време:
щом нощният мрак на пътя застане,

и небето изпълни с омайното, свое,
и малко отровно – ухание; само тогава
излизаме ние навън – всеки във строя си
собствен, но неединен; и всеки сам си остава
накрай – наполовина; и наполовина – невинен.

МАРСИАНСКА ПЕСЕН

И ние, като вас, сме в сянката – жарка, червена
и тежка, на все същото слънце, едва вчера родени;
и ний носим, с адския камък, ведно – във сърцата,
все същата проблема – ще можем ли, оттук нататък;

и пак от тях, ще продължи ли, полека да изтича
време – с тънка струйчица – смислово мляко;
или ще залинеят и пресъхнат, ще заобичат
само празнотата, сочната плът на думата „не” –

без остатък...;

и ние сме същите, па макар и, от камък – кървав
и ален – да сме направени; наистина, като братя.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023