Къде да отидем, за да се намерим? Земята ни вика за вечна прегръдка в текстовете на Елисавета Шапкарева.

*
като омара
след летен дъжд
изпарява се времето
пред очите ни
и отива в космоса
а със него и ние

ден след ден
все по-бързо
с годините
и душите ни само
се стремят към безкрая

а земята ни вика
а земята ни гали
със тревички отгоре
и какво ли
отдолу...

*
къде да отида
за да се намеря
какво да направя
за да се спася

да плувам
да летя
да садя цветя
да прекопая градината
да си изкопая гроба

да се прекръстя
да се прехвърля
през оградата на живота
да досънувам
колкото ми остава
или да го проспя

какво да направя
за да се намеря
къде да избягам
от себе си
а и от тебе
защото ти си
живота

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023