Елица Мавродинова е писателка, мечтателка и нарочна селянка. Не непременно в този ред. Родена е, когато трябва. Когато трябва, е родила. Когато трябва, ще си иде. Когато не чопли думите, чопли земята. Има семейство. Обича го. И това е всичко, което си струва да се знае. 

Преследване

Прощавай, майко, аз съм само плът, 
обречена на остър слух и хищници. 
Животът ми е бяг – задъхан път. 
В страни от пътя не познавам нищо. 

Аз нямам дом и сянка. Аз съм дивечът: 
кълбо от жили и изящни глезени. 
Такива като мене ги убиват 
щастливи ранобудни главорези, 
а после ги окачат по стените си. 
И само празнотата на главите ни, 
натъпкани с памук и обещания, 
остава да краси живота, мамо. 

Аз мога да вървя срещу природата, 
но моята природа е навсякъде, 
а аз съм дивеч и ме дебнат в мрака 
опасности без образ и порода. 
Не ме оплаквай, майко. Аз съм тяло: 
единствено страхът ме прави жива. 
И само звярът, който не познавам, 
е моят звяр. 
Защото Аз съм дивечът.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022