Вятърът и здравият разум развяват бял флаг пред бесните басни на Илиана Елдърова.

БЕСНИ БАСНИ

I.

вятърът развява бял флаг – 
предава се на бледата луна,
осветила неговата воля.

преди всичко да утихне
и да кажат сбогом на нощта,
светулки се надмигат като за последно.

в пулсиращата тъмнина се откроява
силует на черна буболечка,
която лази бързо по памучното платно.

крачка̀та ѝ оставят диря – 
жълт прашец от тичинките,
които през нощта е посетила.

от непосилната роса синчецът 
се събуди тази сутрин рано
и потърси изгрева по навик.

позеленя, когато осъзна,
(чак се сля с тревата)
че няма да го види днес – 

заради един забравен,
оставен на произвола на простора,
опетнен с откраднат, похабен полен

прост, обикновен
чаршаф.

II.

мравояд поставя гордо крак пред крак,
върви наперено и търси мравки.
случайна среща на „Кристал“ го спира,
с една мравчица, наострила антенки.

започнал разговор за това и онова,
споделила как животът все я мъчи, 
как се бъхти. отегчил се бързо 
и решил да спре диалога – 

наклонил муцуната си с навлажнен език.
(в мравчената мисъл това било целувка)
примижала лековерно мъничката мравка,
а мравоядът, без да трепне, цялата я всмукнал.

по тъмно случилата се фатална случка
не впечатлила никого, защото 
какво да има тук за впечатление?
та това било си чисто недоразумение.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024