Срамът е дребен, спретнат мърльо. Ще му дадем да се напише и да отиде зад гърба ни. Щастието е присъщо за човеците на Елена Янева.

Александър Арнаудов

НЕ

Не,
не възразявам срещу образа си.
Нямам нищо против да е лято,
да си лентяйстваме успешно
на чаша бира привечер.
Не възразявам
да се отъркаме в хвърчащите метафори,
даже да си хванем някоя,
да я опитомим...
И нищо чудно
дори да се почувстваме щастливи.

Така е редно.

Щастието е присъщо на човеците.

*
Срамът е дребен,
спретнат мърльо.
Често е внезапен, неуместен
и сърдит.
Ходи бързо, муси се,
хвърля коси погледи...
Защо бе, чедо, кой ти е виновен?
Свали я тая тъпа вратовръзка
и разроши косата си
като тревожен таралеж!
Бъди приветлив и
(за Бога)
срамувай се естествено!...

 IT'S THE FIRST DAY OF THE REST OF YOUR LIFE...

Ако това е първото стихотворение
от всичките, които ми остават -
ще го оставя

с много отвори и гласни за промушване
в нагънатите лабиринти на поезията.
Няма
да му свивам думите и музите,
сармите, бандеролите и ДДС-тата,
ще го науча да е щедро
и разглезено
в митологията и флиртуването с всяко чудо.

Да възнегодувам
няма,
ще приема
шаблонните му прилагателни
и напъните му
в баналностите, романтичните му пориви и
цялото
ухажване с цветя и рози и 
чорапогащници -
да кажем, че любовница му е Вселената, 
а тя не се задоволява с малко!

Ще понеса тъгите му,
речитатативите,
инерциите му да се римува
като капризен пубертет.
Ще-то му ще бъде привилегия 
и ако ще
да ги оплеска някъде нещата

няма
да се караме
с първото от моите оставащи
стихотворения.

Ще му дам да се напише 
времето
и ще го запратя зад гърба си

да живее.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024