Залязваме в собствените си орбити. Безнадеждно се разсъбличаме с думите на Елена Янева.

Александър Арнаудов

*
Нещо не е както трябва, а може би
трябва да е точно така.
На шестнайсет сигурно съм се влюбвала. 
Сигурно за пореден път.
Той
ми е говорел за други неща,
аз съм разбирала своите. И обратно.
Имаше нощи, които избухваха
като
пресни следи по тревата.
Имаше много звезди, в които се взирахме,
съчинявахме си въпроси, на които никой
не отговори с "обичам те". 
Кой би бил сигурен в такъв отговор,
когато е млад?
Това обяснява нещата, обяснява защо
люлякът е свенлив напролет, а после
идват други сезони, други ухания,
става време за шал и жилетка.
Имам приложение за съзвездията на телефона си. 
Сядам на столчето вън по свечеряване.
Точно когато изгряват звезди.
Естествено, телефонът остава вътре.
Естествено, също вътре, но в себе си,
съм страшно доволна.
Ето там светят две жълти, една бледо розова
и една ярко синя...
А аз все още съм
любопитна.

АНГЕЛИ В АВТОБУСА 

така исках да нарека
своята първа книга с поезия
това естествено ме разсмива
(бях на двайсет и четири)
и същевременно натъжава нещо
което само мечтите умеят
нещо
сладостно и почти неуместно 
усещам как мога да помириша
неизлязлата никога книга
все едно я разгръщам в
ръцете си 

АВТОБУСЪТ НА АНГЕЛА

пишем и пишем рок-звезди на хартията
залязваме в собствените си орбити
въртим се около вечния хит
на някаква своя мелодия
обличаме се в ламе лъскави от
артистичност
често
наопаки
безнадеждно се разсъбличаме
голотата не учудва днес никого
и никой не е истински гол

И АВТОБУСИ И АНГЕЛИ

слизайте на земята следващата
ни спирка може да се окаже последна
нека сега се оставя да ме разсее
малкото като орехче птиче
с гърло от кристални звънтящи камбанки
дивият гълъб кръжащ като ласка
покрай любимата си
и подобни незначителни работи
от които не става поезия
или става

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023