Животът е отклонение. Губим се завинаги в синия му хоризонт и само кошмарите ни вечно ни преследват в най-новите стихове на Джош Лейт.

Наследство

Ще се изгубя ли когато
образът ти спре да обладава
мислите ми и полудействията

остави ми книги
песни
имена на герои
смешни думи
неизказани представи
за едно фантазно утре

те ще ме преследват
когато ти се откажеш

Незавършеност

Как да се изживея
без да изпадам в клишета
но липсата е само една
няма втора като нея
Разпадам се докато те
препрочитам между страниците
губиш ми се някъде между пръстите
Чудя се как ще те вместя
когато като мебел от каталог
се пренесеш от безвкусната хартия
в почти мъртвата ми стая
С коя вещ най-първо да те запозная
на кои твои картички и подаръци да те припомня
на кои съм забравил имената

Отклонение

Цъфтя в метежа на джазова песен
тип синия влак на колтрейн
в прозорците бие студен дъжд
ехо в залепените на стените рапани
Пияно соло играе върху отдалечена маса
не успява да свърши
да се изчерпа
да стане банално
сконфузно на вкус
Лимонов резен в гърлото на саксофона
пръска многообразие в хаотичността на музиканта
понасям се в едно вчера
което никога не е било
но ми е толкова близко
познато в неназоваността си
живея чужда половина живот
Лимоновия резен има сладникав вкус
не претенциозен
напук на другата си половина

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023