Морето е любовник на смъртта и любовта едновременно, а ние, хората, сме песъчинки в ръцете му - вълни. Августовски, горещ, морски отзвук в септемврийския брой на списание НАСП с най-новото от Димитър Пенчев.

Ива Спиридонова

Морски богове, земни хора

Денят грабва зората,
слънцето плавно се откъсва
от прегръдката на Нептун,
а морето обладава сушата
на приливи и отливи.
Ние вървим по сутрешния плаж,
помним почти половината
от снощните лудории,
а стъпките ни в пясъка пишат история,
която децата ни никога няма да прочетат.
Днес аз съм избраникът на Еос, а ти – на Хелиос.
Не ревнуваме, утре ще бъдат други
и също като нас ще плават в очите
на някого, в търсене на онзи бряг,
наречен Сърце, където всеки влюбен
желае пристан за вечни времена.
Тази вълна ще отмие безброй стъпкани
желания и начертани посоки,
вечерта ще се върнем улегнали,
но няма да познаем следите си.
Водата ще е подредила песъчинките
по нов начин, така както ѝ харесва –
без следи, без подписи и излияния.
Може би подготвя пясъчния екран
за нов филм с нови участници.
А може би е само кастинг
и демо-версията ни
ще върви, докато боговете
отново станат титуляри!
Дали Посейдон е слизал от трона си? – Не вярвам!
Старият похотливец е опитен любовник,
виждам как гали краката ти,
за да те приласкае в обятията си.
Но ръцете ни знаят, че биха тъгували
от всяко разстояние помежду им,
телата ни още повече.
Рязкото дръпване те вади от транса,
прости ми, че те откъснах от мислите
за този бог, но в неговите сънища
авантюрите с хора завършват със смърт.
Особено лятото, най-вече на Илинден,
особено с безнадеждно влюбени,
и най-вече с несподелена любов.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021