Охлювът не пада отвисоко като дъжда и заради това, когато вали, излиза на пътя, за да го стъпчат. В малка черна рокля ехти като светкавица поезията на Димитрина Желязкова – Етина.

***
И охлювът
не пада отвисоко,
но много лесно
могат
да го стъпчат.

МАЛКА ЧЕРНА РОКЛЯ

Искаш ли да се разходим
по тротоара.
Избирам да вървя
по бордюра.
Винаги го правя,
когато се сдобивам
с дързост.
Черно, бяло, черно, бяло...
Свършва
все някога увертюрата.
Даже и дългата.
Обичам момента,
в който бавната част
преминава в бърза.

Искаш ли малки дюкянчета,
с красиви неща и ненужни?
Аз ги купувам, защото
пръстите ми обичат дървото
или глината,
или стъклото,
които подаваш
с чупливо старание.
Знаеш ли колко струва
точно в тези минути
моето състояние?

Искаш ли часовник
на кулата,
тиктакането
на тънките токчета,
малката черна рокля,
в която присъствам нарочно.
И да се движиш полека
по дългия цип
към дома ми
- малката бяла къща
в ъгъла на съня ми.

***

И
разговорът не върви така
тъй както си вървеше.
И
думите са без вкуса
-костилки от череши.
И
пътищата пишат кръг
завой и вой преглътнат.
И
дълго плащам земен дълг
И
все стои невърнат.
И
аз все повече мълча
с уста на зимно птиче.
И
кривият излиза прав
дори да криволичи.
И
огънят с блестящ език
изгаря без да пита
заплетеното от човек.
И
няма други Ита.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024