Лежим под бесилото на самотата. Изпълваме се с молитви и светлината ни приспива. Целуваме звяра в нас, за да стане ангел окрилен от стиховете на Димитра Желязкова - Етина.

Александър Арнаудов

*
За себе си
съм чувала
и по-големи глупости.
Съчинявали са ме
и в по-фантастични
сюжети.
Спрягали са ме
във всички лица
с много лица.

Детето гледа луната.
Светлината ѝ
го приспива.
Влюбеният гледа луната.
И се усмихва.
Астрономът гледа луната.
Но му е слаб телескопът.
Болният гледа луната.
И се изпълва с молитва.
Биволът гледа луната.
Рие. И я чака да падне,
да си начеше гърба.

*
Остави си крилете на закачалката.
Не си влачи краката по пода.
Има молби и нахалства.
Вторите са чести. И много.
Изправи си гърба. На масата
след гладовете не бягай.
Бавно засищай се с хляба
и на чужд не посягай.
Малък си. Още не знаеш
възвисен ли си или паднал.
Някой подпира вятъра,
за да летиш като ангел.
Не си закривай очите.
Слушай, споменава се бога.
Има молби. И нахалства.
Първите хич не са много.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022