На английски думата "dream" е със значение на сън и мечта едновременно. В стихотворенията на Димитър Пенчев тези значения също се преплитат и сливат неразделимо. За да избухнат вулканично в изпепеляваща експлозия от думи.

Ива Спиридонова

ВЪПРОС НА ВЪОБРАЖЕНИЕ

Можеш ли да си представиш, че съм тъжен,
можеш ли да си представиш, че съм плакал,
можеш ли да си представиш, че те любя,
можеш ли да си представиш, че ме има?
Въобще, какво си представяш, когато те сънувам,
а ти ме зовеш с оргазмени пръсти,
които сочат венериния ти хълм?
Страх те е да не объркам посоката? Едва ли…
Аз съм опитен алпинист,
забивал съм пикела
на студени и топли върхове,
но във вулкан не съм влизал, затова те желая.
О, Етна приеми ме в топлата си лава!
Искам да ме почувстваш като твърда скала,
искам да те почувствам като летен дъжд –
знам, коитусът между тях е невъзможен,
но тяхната мисия е друга, а ние все още го можем.

ПРЕБРОЖДАНЕ НА СЪН

Всяка нощ те сънувам. Знам, че спя,
но продължавам да те желая.
Не мога да те докосна,
преградата между нас
е разминаване в сънищата.
Трябва да се срещнем,
да си сверим часовниците
и навиците в бурна нощ,
а сутринта да се разделим под ясно небе,
в дългите мигове на преодолим копнеж
и непреодолима жажда за другия.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021