Любовта като вирус, който лекува тъгата на живота ни, любимият като Бог, който насочва реката на мислите ни... и безкрайните реторични въпроси, които си задава Димитър Пенчев в ранната пролет на своите стихове. Само този март, само на страниците на списание НАСП.

Ива Спиридонова

ХАМЛЕТ

Открай време
два ангела
се борят в мене
и спорят все за същото –
да бъда или не…

… А дали
в това е
въпроса...
кой, кой
ще ми каже?

АМЕРИКАНСКА ТРАГЕДИЯ

Дори не си задавам въпроса
обичаш ли ме.

Ами да, аз съм Клайд –
щастлив съм само
от вероятната
възможност
това да е така!

ВИРУС

Заразѝ
мислите ми
със себе си…

Няма лечение!
Обречен съм
да те обичам
вечно.

Но един въпрос ме мъчи:
дали е миг Вечността?
Би било жалко,
защото съм
ненаситен за теб.

Бих искал този
миг завинаги!
И бих извикал:
„О, миг, поспри!
Ти си тъй прекрасен!”
А душата...
дявол да я вземе!

КОЙ Е БОГ

Творец съм,
създател,
демиург.
Реката от мисли е мое дело.
Посоката, в която тече – твое.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021