Здравейте, името ми е Димитър и съм студент 2 курс във ФЖМК. За мен поезията е начин да изразя нещата, които невинаги съм готов да кажа на глас. Нейн двигател е това, което тая в себе си.

Лична карта

Черният ми дроб не го кълват лешояди
А бутилки алкохол
Бавно но сигурно се превръщам във майка си
Само дето аз не пия червено вино
А кръвта на хората около мен
Мнението ми отдавна е това на масите
По-лесно е да живея като овца отколкото да мисля
Мисля само за храна и секс но храната ми почна да свършва. 
Мога да не ставам и днес от леглото, на никой не му пука.

Трупясал

Капан и в него плъховете
Затворници на глада си
Окървяват ъгъла на бялата ми стая
"Не ги е срам" боядисвах я цяла седмица
Че и сиренето в тоя капан излезе 5 лева
Мамицата и на инфлацията 
Деба ся как ще ме гледат съседите кат ги хвърлям
Половината парфюм ми отиде за да убие миризмата 
Но вкъщи все още вони на самота

Мъжка проповед

Емоции ли ама тва е за слабите
Само жените плачат на тъжни филми
Чупливата ми мъжественост ще я залепя със секундно.
Не ме е страх човека до мен да е по-успешен това са само слухове. 
Знам всичко за всеки а всички други нищо не знаят 
Аз мога да прегръщам приятелите си но всички останали са хомосексуални
Огледалото ми не отразява отражението ми 
Само предразсъдъците

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023