Изпреварваме дъжда на спомените. Сънят свети в задната страна на клепачите. Спомняме си детството с имената на Диляна Велева.

Александър Арнаудов

Бабо
моля те
остани за
малко във съня ми
искам да те питам
нещо
ти ме научи да
изпреварвам
дъжда
знам, че знаеш:
можем ли да си
простим любовите
можем ли?
Това ли е наистина?
Затварям очи
на задната страна
на клепачите си
виждам
отговора свети
диша нежно
ще ги изплача бабо
всичките
и после
ще мога да
надбягам себе си
тъй както някога
дъжда
Ще стана светла
сърцето ми
ще се роди отново
ще излетя за
миг да те
прегърна
на небето
И после
после
ще остана
на перваза
на света си
бездумна някак
ще засадя
от нашите рози
ти ги знаеш
нямат име

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022