Времето прелива в очите ни със стиховете на Диляна Стоилова.

Моменти

Времето прелива в очите ми.
Уморените ми дихания се сливат в мълчание преди да потъна във себе си.
Болката прониква под кожата ми, в тялото ми и бяга покрай парализирани спомени.
Всяка частица тъга, всяка празнота граничи с ранимост.
Всичко застива в мен,
всичко ме убива.
Сякаш раните не знаят друго име, освен моето.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023