Смъртта е опит за тишина и размисъл. Продължаваме да снимаме със скрита камера вечността в поезията на Диляна Стоилова.

Александър Арнаудов

*
В онези мигове
между себе си и отвъд всичко.
В опити за тишина и размисъл
Без да питам знам…
Всяко нещо има свое място.
Всеки има своето време
За оставане.
За очакване.
За тръгване.
За възможни варианти на обичане,
за забравяне.
Всичките мечти и временни надежди се превръщат в сиво-сини звуци,
които се записват постепенно в дискове без памет.
Взех си фотоапарат за правене на вечност.
Продължавам.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022