Котката на горещия ламаринен покрив е на 16 и това е тъжно – в тъжното сърце на Дилян Еленков.

тъжно

тази сутрин
се събудих тъжен

погледнах през прозореца –
небето тъжно
посрещаше слънцето

в тъжното ми легло тъжната ми
котка мина тъжно през мен
със своето
тъжно мяучене

изритах я с тъжен ритник
тя тъжно се сви в гардероба

погледнах я и 
тъжно отместих поглед встрани

понеже е на 16 а за котките
това си е тъжно;

пуснах телевизора за него няма 
да обяснявам 
освен че го изгасих без тъга

бих най-тъжната чекия в живота 
си
увита в тъжна фланелка която някога
обличах

отново пуснах телевизора
отново го загасих

пих тъжна вода
която поделих
с тъжните си цветя.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024