Спомените търсят тишината. Животът не е наш проблем в думите на Дилян Еленков.

Александър Арнаудов

Жив

О, аз още съм жив;
Въпреки 40-те градуса, въпреки
Неизпраните дрехи –
Полепнали по мен от септември
Който не беше май
Въпреки че не докосвам вода
Нито я пия нито кожата ми я иска
Не дрискам не бъркам в
Отворите на курви не
Мокря чаршафите / твърде
съмнително бели/ о да
Жив съм още и то добре
Се справям, още
Опипващ същината която не е
И никога не е била
Мой проблем.

Моята Фледа

Да, помня как преди
Тези години прочетох
„Фледа ми чете Виан” 
На Добрев; и страшно
Му завидях. Може би
10 години по-късно
Се озовах полегнал 
В скута на най-прекрасната
Жена – и да, докато 
Примижавах срещу 
Слънцето тя ми четеше
Виан, а аз се смеех
И тя почти с укор
Ми казваше: ама това
Не е смешно. Не знам
Дали разбра, че аз 
Всъщност се смеех
От щастие.

Едно и също

Всичко е едно и също
Без значение
Какво правиш клавишите
Лепнат по
Един и същ начин
Призракът преследва
Самота една и съща
Е тя недокосната тъга
Искаме огън нали
Всичко да изгори
Пепелта на загубените
Спомени търсещи
Тишина.

*
Познавах те тогава
Обичах те тогава –
В неоткритите сутрини
Когато зимата идваше
Чаках те в онова място
С евтин коняк и стар чай
А навън дъждът премина
В сняг а аз слушах тази
Зимна песен припявах си
Представях си крилата
Които бих имал с теб
Единственото което
Получих е дъжда
Преминаващ в сняг.

Моята Лолита

Парчетата от теб
Парчетата от мен
Никога няма да се 
Докоснат не знам 
Името ти не знаеш
Моето не знам защо
И как се случи ала
Ето тук съм и треперя
Затворил очи отворил
Лудостта си открих
Съвършенството
Всичко което ще 
Направя е да ти 
Казвам здравей с 
Пожълтелите си зъби
И да се хиля като
Идиот какъвто съм
В очакване на твоето
Здрасти после вкъщи
Да плача в отворената
Дупка зад очите ми
В този сбъднат и
Неосъществим сън
Защото накрая те 
Намерих намерих те
Толкова късно
За пръв път се мразя
И съжалявам
За моите 45 години
И твоите 15 някой ден
Ще те боли 
Колкото мен но
Аз няма да съм тук
Няма да прескоча
Пропастта между нас.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024