Намираме се в тъмното на живота. Мразим и чакаме болката. Бавно преминаваме във времето на Диляна Стоилова.

Александър Арнаудов

~ Щастие ~ 

Оставям всички на мира, 
дори и себе си 

~ Опит ~

да те отскубна от съня си 
да променя дните си 
а после бавно да те освободя от себе си 
да заживея с отсъствието ти 
и да пренебрегна наказанието че те няма 
опити... като безобидни многоточия в края на изречението 
и нищо друго 

~ Лична аксиома ~

Не мога да живея между хиляди болки
Клатушкам се
Потъвам разбъркана
Пропуквам се от всяка чужда илюзия 
Пръскам  се с всяка своя въздишка 
Два сезона ме теглят едновременно 
Падам винаги в раните на другия

Зимата е твърде красива, 
за да ѝ се предам 

Чувам ехото си 
Зная че принадлежа 
Само сега 
И само на себе си 


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023