Котката на Дилян Еленков изяжда гарвана на Едгар Алън По в апокалиптичния септемврийски брой на списание Нова Асоциална Поезия.

свраката, която мислехме за сойка

голяма черна птица

кацна на терасата ми – нарекох я 
СЪР, защото ми говореше много 
превзето, беше едно превзето говедо;
на всяка дума, която изричаше,
по едно бяло течно говно изтичаше
през задника му и цапаше здравеца,
който отглеждах от много години;
/малко се ядосах от всичко това/.

всъщност 
малкото черно копеленце
ми разказваше играта, каза ми 
кой съм, защо аз съм вътре, защо то
е навън, а белите гадости излизаха от него 

непрекъснато

човката му беше усмихната
и знаех, че това са тайните, 
които винаги съм чакал да чуя, ето,
чух ги.

отворих широко вратата и казах на моето
бяло коте: давай, твоя е.

къде са ми момичетата

къде е малкото ръфащо лявото ми бедро
прасци обичам прасци докато вика
ръфа
къде е по-дебелата завряла пръста си в задника ми
така е по-добре казва
по-добре
къде е лепкавата смукачка
съсредоточена в гърлото ми
това само с прах се оправя миличък давай
оправяй
къде е тази която напикаваше чаршафите ми
така е готино така свършвам
сигурно е готино 
пишкай
имаше една друга дето така прощаваше
оправдавах се пред другата малка
спяща красавица с крива походка;
къде е любовта 
джинджър?

защото можех

тя е малка и държи в ръката си каишка
с руса косица и сини очи
хей Хумберт какво ще кажеш за това?
мисля си че бих я изчакал
после се сещам че съм тръгнал за бира
прибирам се отварям я и пиша
тази каишка никога няма да е на мен.

***
малки бременни момичета
разхождат тантурестите 
си крака 
и напращели пъпчета
две седят на пейка
край канала
на Граф Игнатиев
една държи за ръка майка си
която ми се усмихва
разголвайки бедро – 
по него още стоят
парчетата плацента
от първата й дъщеря.

Тъпо плачливо копеле

Плача за несъществуващото
Бъдеще, за
Несбъднатото в
Миналото, плача за 
Децата, за майките и бащите,
За дядовците и бабите, 

За

Пчелите и търтеите, еднодневките
И многодневките, съпругите и
Съпрузите, за тях плача;
Защото съм тъпо 
Плачливо копеле, такова съм –
Едно тъпо, плачливо копеле.

дебели грозни жени

дебели и грозни
жени
раждат
деца
и стават
още
по-дебели
и
грозни.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023