Сърцето се задъхва в тъмната част от секундата. Равновесието е колеблива есен. Дишаме с тишината и намираме място в денонощието на Диана Юсколова.

Александър Арнаудов

*
Имам само едно сърце
за всякакви непредвидени случаи :
за дълги дъждовни дни,
в които те няма,
за кратки като премигване нощи,
в които слушам как дишаш,
за светли минути,
в които слънцето слиза в прозореца,
и за всички останали часове
без заглавие...
Имам само едно сърце
за прошка,
за милост към децата и птиците,
за любов и омраза,
за равновесие.
Само едно -
за поне 72 присвивания в минута.
И някак трябва да намеря място в него
за още една колеблива есен...
Някак трябва.

*
Това, за което не си говорим -
защото е прекалено лично,
защото е твърде болезнено,
защото вече се е случвало
някога и на някого,
защото не е интересно,
а просто смахнато или банално,
криво и ненормално...
Това, за което не си говорим
остава на дъното на захарницата.
Полепва с праха по рафтовете.
Блести по устните.
Диша с тишината на стаята.
Спи и сънува...

В онази част от секундата,
преди сърцето ми да спре да се задъхва,
само това ще остане да свети.
Това, за което не си говорим
е всичко, с което ще ме запомниш.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021