Полудяваме в резонанс. Сенките падат уморено. Думите се опитват да придобият смисъл в текстовете на Диана Юсколова.

Александър Арнаудов

*
Те танцували, и танцували...
Въпреки, че не чували музика,
нито ритъм,
нямало полифония,
резонанс и хармония,
изобщо нищо не чували,
но танцували.
За да приличат на тези, които чуват,
всички се престрували, че съществуват.
Малко е тъжно и много ненужно,
но го правели, правят го и сега.
И се поклащат, и се въртят,
ръце размахват, силно крещят...
Даже музиката се чуди, дали не полудява?
Какво се случва? Защо така става?
Би могло да е много лежерно и лесно,
може да е красиво, даже чудесно,
но те чуват само своя глас.
и всичко е "Аз...". Всичко е "Аз...".

*
Юли диша тежко и огнено
като кон, който дълго е бягал
и почти е стигнал до изгрева
миг преди да му свършат силите.
Миг преди да изгорят тревите,
ще заспят уморени сенките
и ще падне тихо безветрие,
а нещо ще придобие смисъл.
През високи треви, по стръмното,
на ръба на метежното си съществуване
Юли диша тежко и огнено.
И крилати коне сънува.

*
Не спи зло под камък.
Не спира вятър с молба.
Колиба не става замък.
Раздяла не е делба.
Босилекът на прозореца
не става на китка сам.
Ако си тръгнал някъде,
гледай да стигнеш там!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024