Източният вятър се хвърля на пътя. Горчив дим се слива с мъглата. Диана Юсколова приготвя хляба и рибата – да нахрани целия свят, в който ще възкръснем.

*
Какво да ти кажа за чудото?
Всеки си има свое.
Каквото ти трябва ще дойде
босо или по чорапи.
Разпилявай смело желания,
все някое ще покълне,
ще излекува душата ти
и може би ще възкръснеш.
В някой друг живот, в друг свят
ще знаеш как да гледаш -
не всичко е в хляба и в рибата.
Или всичко е само там.

*
Есен лепне по мене
като мирис на печени ябълки.
Един източен вятър
отчаян се хвърли под фара.
Два кленови листа изсъхват,
два чадъра мълчат.
На прозореца някой
припалва поредна цигара
и издишва горчив дим
в горчивата тежка мъгла,
без която всичко
щеше да си е същото –
крива улица,
над която есента натежава.
Онзи вятър не намери
за мечтите си къща...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024