Диана Владимирова (Диана Янкулова) е родена на 20 декември 1970 г. в гр. София. Завършила е „Рехабилитация“ и е учила „Молекулярна биология“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Майка е на две деца. До 2017 г. носи фамилията Павлова. Пише и превежда поезия. Нейни стихове са публикувани в сп. „Везни” (кн. 6, 2009), в алманах „Околчица” (2009), в списание „Бумеранг” (2009), списание „Пламък“ (брой 2, 2021 г.). Един от основателите и заместник-главен редактор на е-списание “Литературен свят” (брой 1-22). Автор е на стихосбирките „Топлият живот“ (2018), „Свят зад света“, издателство „Български писател“ (2020), „Къща от хартия“, електронно издание (2023). Автор на антологията „Светът през детските очи – морален, красив и истинен“ (2021), спечелила през същата година специална награда в конкурса „Ний всички сме деца на майката земя”.

От 2020 г. учи „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски”.

Бера живота с пръсти

Хващам юздите на тази неделя и препускам, 
фокусирана върху една от посоките,
но и бременна с всички други.

Животът, който е разпълзян навсякъде,
не се удържа в никакви юзди.
Полепнал по тиквичките в хладилника,
от които ще правя кремсупа.
Полепнал по хаоса от компютърни части
в стаята на сина ми,
по прането му на балкона,
по ризите за гладене за неговата командировка.
Полепнал и разпълзян по всичките ми книги,
тетрадки и папки в лаптопа,
и по праха върху някои от тях.
Полепнал и върху потребностите на моята котка,
заради които времето съществува в два отрязъка –
между сутрешното и вечерното й хранене.
Полепнал по избуялата растителност
и дъжда в прозореца на неделния ден.
Разпълзян по уюта на нашата спалня,
интимността, отпускането, телевизора.

Отдавна съм скочила от коня
и бера живота като горски ягоди –
с пръсти измежду листата му.

Съботата на учителката по литература

Времето, окачено на закачалка в гардероба,
спи в очакване на понеделника.

Събуждам се със спомен за подаръчна торбичка,
изрисувана като със семки от диня.

Кой познава езика на вещите,
сочността на дните… Съботата е динята.

И всички прелетели край мен листа от тетрадка,
сгънати на самолетчета,
плавно кръжат там някъде.

Рисунки на сълзите, рисунки на радостта,
станали шарки от моята домашна пижама.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023