На улица „Орехова гора” няма орехи, нито гора, а празнотата е поезия. Средата на вътрешното време е сърцевината на света в стиховете на Диана Юсколова.

Сряда

Не съм готова! Задръж тоя ден!
Всяка спряла на ъгъла празна минута,
всяка дума, изгубена между тебе и мен,
всяка приказка, която без причина се лута...
Хляб за гладните кучета, за гладните хора - пасти.
От опити за танцуване душата ми се разнищи.
Всъщност, искам само да се разпадна на части,
и ако може, да не знам за никого нищо.
Падат лавини от страх, валят бели лъжи...
Средни пътища към средната чаша с отрова.
Сряда е, средата най-много тежи...
Задръж тоя ден, още не съм готова!

*
И тихо - точно както вали сняг -
в очите ни се трупа недоверие.
Обичам те. Обичаш ме. И пак.
Там има паяжина. Днес не те намерих.
Кафето свърши. Цяла нощ валя.
Понякога въобще не те разбирам,
друг път е лесно, но ме заболя.
Изобщо не обичам да избирам.
Напуснаха ни птици и деца,
а исках грижите да ни напуснат.
Остана лист на голата бреза
и чака вятърът да го откъсне.
Днес беше най- студеният ми ден.
Заплетох шал от спомени за друго.
И тихо - точно както вали сняг -
трупам остатъци от добрина. И лудост.

*
На улица „Орехова гора” няма орехи.
Нито гора.
Тъмни прозорци, полужив плет,
няколко неразказани истории
и нечии спомени за смет - есен е,
време е да разчистваме...
А ти, който нарече с това име
тротоара, паважа и локвите,
виждал ли си някога орехи?
Виждал ли си въобще, какви са те?
Пожълтявали ли са някога ръцете ти
от зелените им обвивки,
или всичко е изначално жълто
и няма нужда да жълтеем и ние...
Есента спира объркана в края,
докато търся някакъв шал в гардероба -
така и не разбра къде ѝ е мястото,
нито сянката, нито гроба...


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023