Мракът през август е толкова малко, че се събира в две шепи и един сън. Няма място за есенна светлина и криене в поезията на Диана Юсколова.

*
Мракът през август е толкова малък,
че луната се вдига на пръсти да погледне в очите му,
а аз хващам ръката му и го водя да си играем.
Затваряме очи -
няма те, не те виждам,
няма ме, не ме виждаш...
„Лъжеш!- казва ми,
Не се криеш истински!”
„Лъжа”- казвам му.
Не останаха добри места за криене,
даже спомените са безкрайни зелени поляни -
и да поискаш да се скриеш,
няма къде...
По лекия, плавен наклон на тревите
разбирам - дори не е истински мрак,
а само предчувствие.
Остава ни да останем в тревата
и никого да не виждаме,
и никой да не ни вижда...

Мракът през август е толкова малко,
че го събирам в две шепи и в един сън.
„Лъжеш! - казва ми,
Ти не сънуваш отдавна!”
„Лъжа” - казвам му.
Но пък толкова ми се иска!


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022