Есента полепва по вятъра, а мъглата на времето – по думите на Диана Юсколова.

*
Есен лепне по мене
като мирис на печени ябълки.
Един източен вятър
отчаян се хвърли под фара.
Два кленови листа изсъхват,
два чадъра мълчат.
На прозореца някой
припалва поредна цигара
и издишва горчив дим
в горчивата тежка мъгла,
без която всичко
щеше да си е същото –
крива улица,
над която есента натежава.
Онзи вятър не намери
за мечтите си къща...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023