Пролетта идва като кръст във формата на нож. С него дълбаем сърцето на живота по безкрайната длан на небесната тъмнина и най-новите стихове на Диана Димитрова.

*
изнизаха се думите от приказката
прибраха се на топло във сърцето ми
преляха се в кръвта
обиколиха тялото
събудих се дете
и после си загубих спомените
стопих се
превърнах се във пъпна връв
в утробата на майка ми
събудих се звезда
и беше страшно
тихо
безтегловно
дори и бог не съществуваше
не зная смърт ли беше
или раждане
не помня да съм те обичала

*
поезията ми е като непорочно зачатие
оксиморон
спарена стая
стена
почти любов
почти
любов

*
садя лавандула върху гробове
бавно
бавно
кръв няма
само кръстове
моят е във формата на нож
забит в гърба
няма да се моля за теб
пътищата ни и така ще се разделят
между рая и ада
поздрави на рогатия


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023