Смазваме огледалото на нощта в спящите очи на Диан Киров.

Комар

Комар-изедник
промени лилавата ми нощ.
Смачках одеалото.
После ръсех капчици оцет навсякъде.
А той не спираше да се присмива на ръцете ми.
Сякаш мразеше кръвта им.
Предпочиташе да дебне спящите очи,
и да се гмурка в трезвените им мелодии.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022