Отминалите ветрове на мислите, завихрят празнината в кутията от думи на Десислава Стоянова.

Кутия в кутията

Кутия съм в кутията на блока,
събирам съчки за да сгрея празнината,
горя ненужни стари компромати,
а после ги погребвам в палав вятър.
В себе си се разпилявам,
намятам самотата като стара дреха
и галя котката, която в мене дреме,
на стол-тъга проскърцващ за утеха.
Така пътеката навътре с прах покривам,
да няма и следа от чувства
и никой в мен да не намира,
реколтата от сълзи неизпита. 
Съкровища от детството заривам,
с нови спомени от днешната любов
и в хапче щастие огризките заспиват,
останали от минал послеслов.
Листи-мисли каканижа,
на огърлица  за утре в празен плик,
с марка и със надпис “Грижа”,
отпечатвам всеки минал лик.
Така кутията препълвам и моята и другата,
със смисли, с вещи, с тишина дори,
хербарии от надежди и мечти,
а паяжини в ъглите събират паяци.
Един резен и щом стигна до кората,
ще съм просто корен, 
в другата кутия под земята,
с пръст завихрен от отминал вятър ...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023