Светулките си правят среща на челата на падащите звезди. Нощта е равноденствие във виденията на Десислава Цветкова.

***
В нощта на хилядите падащи звезди
изпратих ти послание.
Целунах бялото глухарче,
И ако утре, в събота, в неделя,
се събудиш и гледаш към небето
целувката ми е пристигнала...

***
Светещи точици в очите ти..
Намислям си всеки ден
по едно желание.
Подаряваш ми пустинна роза?
Светещи точици в очите ми...

Първото желание вече се изпълнява...

***
Видение
Падат капки любов от небето,
в деня на равноденствие.
Хора, животни, и птици, по двойки,
сякаш Ной ги предшества,
тръгват.
Дано капките са достатъчно                       ....за всеки....

***

1
Губя дъх
всеки път
луната когато заспива
Персеиди в косата ми

2
Губя дъх
всеки път
неотменно е времето
опитвам се
да се върна понякога
невъзможно е
губя дъх

3
светулките
си правят среща
на челото ми
губя дъх

4
карам
колелото
на безбрежността
синеватa
необятна е
губя дъх

понякога

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024