Пулсът остава завинаги в млечния път. Студът е мост към нас. Няма нищо вечно в зимата на Деница Минева.

Александър Арнаудов

ЕДНА ЗВЕЗДА

която срича мойто име
все още неродена и непаднала
навярно ще се появи по пътя
по млечния
и този над морето
оставила завинаги
небето
да търси истината
и очите ми

МОСТ

над теб съм аз
с дълги крака
и много орнаменти
река под мен си ти
едва докосваш
а вече е студено

ПУЛС

колко щастлив може да бъде снегът
и дали колкото пясъка
същите стъпки други са
нищо вечно
и все пак
бих могла да разходя и твоите
по същия пясък

а ти да не разбереш
че моите били са пътека

за снежни човеци

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022