Денис Нуф е роден някога през юли, 93-та, в гр. Разград. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Започва да пише разкази в ученическите си години, когато и бива публикуван в разградски вестници. Негов разказ бива поместен и в алманах „Света гора“, бр. 2014/2015. През 2017 г. е отличен в раздел „Поезия“ на XL национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев” – гр. Шумен. Негови текстове са включени в „Протуберанси“ (2017) – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“.

 През 2019 г. с логото на изд. Scribens излиза дебютната му стихосбирка „Коридори“.

СПОМЕНЪТ ЗА НЕЯ Е ПОЛЕ ОТ СНЯГ

тъмна сянка съм
на белия фон 
крачките ми рушат
девствената бялост

калта ми отдолу
може би чернее
но в спомена
никога не спира да вали.

ДОГОНВАНЕ НА ЗАЛЕЗА

на онзи хълм срещу Трапезица
когато слънцето изтичаше по
вековете на Царевец
ти ме попита колко е часа
и защо не знам кога
залезът възкръсва.

а аз се опитвах да преглътна
сухия хляб на езика ти който
снощи под моето сърце се
молеше на друго име.

бързо застудява
когато
слънцето умре.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021