Небето не ходи никъде. Нещата като облаци не могат да принадлежат. Даяна Чобанова цитира Лъчезар Лозанов и остава завинаги осъдена.

Александър Арнаудов

*
завинаги осъдена
така
да съм два мига преди него
два мига след него
и ако нещо съм целувала
насън
до втръсване
то е белегът
над горната му устна
а исках да ми е небе
защото
само небетата не ходят никъде
нали
но лъчезар лозанов го е казал
нещата като облаци
не могат да принадлежат

*
Онова, което не можеше
да ме прониже с нож,
ме убива с игла,
откакто те няма.
Защото тебе, някак си
те преживях,
но себе си след тебе -
не успях.

“Дърпам, когато трябва да пусна”

От цяла вечност ти дърпам въжето…
И някой ден, ако те прегърна,
ще мислиш, че кръвта по гърба ти
е свидетелство за предателство,
незнаейки, че всъщност
тези кървави петна
по бялата ти риза
не са следите
на забитите от мен ножове,
а отпечатъци
от разкървавените ми длани,
защото
цяла вечност ти дърпам въжето, когато,
просто е трябвало да те пусна…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022