Не разбираме математиката. Експериментираме и измисляме закони. Никога няма да се научим да броим с теоремата на Даяна Чобанова.

Александър Арнаудов

Теоремата на Чобанова 

Математиката е нещо, което никога не съм разбирала 
и едва ли някога ще успея 
да разбера, защото 
аз си имам моя собствена 
теория за нещата, 
демек хипотеза, която, 
както следва е потвърдена 
или установена чрез наблюдения и експериментиране и е приета, като изложение на нещо 
смятано за основен закон, принцип или причина за некво наблюдавано явление.
А именно, че 
1+1 не прави 2 
и никога не го е правило 
и нема да го направи! 
Според моите изчисления 
1+1 е = на едно цяло. 
Нищо по малко 
и нищо повече от тва. 
И Питагор, Фибоначи, 
Лайбниц, Поанкаре, 
и целият им там отбор 
велики умове 
могат да си го заврат отзад, 
защото две половини 
не правят едно. 
Единствено и само 
едно цяло 
и друго цяло 
създават едно общо цяло. 
С други думи, или да кажем 
цифри 
1+1=1 
и някой ден, когато 
сте едно самостоятелно 
завършено цяло, 
а не нещо наполовина 
и срещнете друго такова 
цяло, като вас 
и с него се слеете и превърнете 
в ЕДНО 
и ти си то, и той е ти, 
и то е той, и той е ти, 
и вече не се знае 
къде започва единият 
и свършва другият, 
тогава ще прозрете истината 
и може би 
ще го наречете тва нещо 
Теоремата на Чобанова. 
А може и просто 
да си живеете в търсене 
на подходящата “половинка”. 

Некои хора никога 
нема да се научат да броят. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024