Тя не може да обича и не познава любовта. Ледената кралица на Нова Асоциална Поезия Даяна Чобанова докара света до глобално затопляне.

Александър Арнаудов

“(С)Лед” 

Да кажем, че си 
величествено издигащ се, 
красив замък от пясък 
на брега на морето, 
изящно инкрустиран 
с порцеланово бели миди 
и с малки, сладки раковини, 
в които залеза се отразява… 
До тук добре, 
обаче СЛЕД 
срутване от някоя вълна, 
едва ли хората 
минаващи от там, ще кажат: 
“О, колко е чудесен!? Вижте!
Нека да го изградим наново! 
Нека да го укрепим!” 
Те ще стъпчат отгоре ти, 
досрутвайки кулите, 
разбутвайки мидите 
и е вероятно, дори 
да пъхнат в джобовете нещо 
за спомен. 
Да кажем, че си 
красиво цъфтяща магнолия 
в началото на пролетта, 
с големи, бели цветове, 
дъждовете те измиват, 
ветровете те подсушават, 
и всички искат 
да се снимат с теб, 
защото си прекрасна… 
До тук добре, 
обаче СЛЕД, 
ранната градушка, която 
ти е е*ала п*тката майна, 
хората не ще си кажат: 
“Колко жалко! 
Нека да я съберем! 
С карфички, 
пак листенцата да забодем!” 
Те ще газят с мокри 
и кални обувки листата 
и ще ги смачкват противно 
в паважа. 
Да кажем, че си 
първи сняг! 
Съвършено девствен, 
ангелски чист, 
памучно мек, 
и агнешко пухкав. 
До тук добре, 
обаче СЛЕД 
колите бързащи за някъде, минаващи през тебе, 
децата крачещи 
към детските градини, 
пикаещите върху тебе, 
домашни и бездомни 
човеци, кучета и котки, 
се стопяваш, цапаш се 
и се превръщаш в гадна, 
мръсна киша, която всеки 
се старае, в крайна сметка 
да заобиколи. 
И така, 
след вълните, 
градушките, 
снеговете, 
СЛЕД теб, 
надявам се единствено 
да се превърна в лед…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023