Реките сменят посоката си. Течението ни изяжда отвътре. Носим раните на Даяна Чобанова към резервацията в рая.

Александър Арнаудов

“Бъбречето”

Е тука, до преди някво време, ако ме бяха попитали каква любов искам да изживея, сто про да съм изтърсила някоя глупост.

Щях да кажа, че искам фойерверки с цвета на шампанско, искам всичко да крещи и да гърми, и да си ебе майката. Да не мога и залък да отхапя, без да ми заседне на гърлото от мисълта за някого, а сърцето ми да блъска, като Тежкото в такт 8/8 от мерак по него.

Ако ме питаха кво е любов и как бих я живяла, сигурно щях да кажа, че треа да боли! Да вдъхновява! Да се пишат стихове, да се реве на Цеца Ражнятович! Да е пълно с нямане! Демек, ако не боли не е любов, а болката - бурканче сладко от смокини като да е - мажи на филии до преяждане! Ама днеска се сещам…все едно беше вчера - баба ми още жива беше, лежаха с дядо на дивана, гледаха си телевизия и той я галеше по косата. Зимата на 2020г., баба отдавна вече я нямаше, аз бях прясно разведена с внукът им, а дядо вече го ядеше ракът. Той не е, иначе суров човек, но и за чувства не говори. Само след някоя и друга чаша вино го избива на сантименти. В един такъв ден ми разказа как се е запознал с баба и как, според него, първият път, в който я видял била, като “бъбрече”.

“К’во бъбрече бешеее…” - каза, а на финала на разказа промърмори, сякаш повече на себе си, отколкото на мен:

“Ни тя беше да замине без мене, ни аз бех да остана без нея…”.

Е тука, до преди някво време, ако ме бяха попитали кво е любов и как бих искала да я изживея, щях да кажа, че треа да е в резки амплитудни вариации между бесни скандали, придружени с псуване и страстен секс за сдбряване, включващ плюване в устите и разкъсване на гащите ми от Calvin Klein. Сигурно нещо такова щях да кажа, да.

Е тука, до преди някво време…

Днес, ако ме питат, струва ми се, че всъщност най-големия късмет, който може да извади човек в живота си е на 70-80 години, да има кой да те гали по косата, докато кротко си гледате телевизия и да разказва к’во “бъбрече” си била.

Макар че късането на гащите, едва ли пречи на първото.

*
някой ден
ще ме обели
като мандарина
ще ме изшмърка
като кокаинова линия
и ще ме накара да свърша
като четвърти сезон на Луцифер

да, някой ден…

но днес
днес ако не знаех
че заспиваме
под едно и също небе
бих казала че дори реките
биха сменили посоките
на теченията си
само за да не го донесат
при мене

*
баща ми се прибира
всяка вечер в шест
и шест котки го чакат
на портата
за да се отъркат в краката му
купува им чували с храна
от по десет кила
храни своите шест
общо десет с комшийските
баща ми си е резервирал в рая
отдавна
обичат го котките
слагат си го на раните
като се натрови някоя
дава ѝ да пие
компот от праскова
памучна му е душичката
преждичка
мекичка
като вълна на агънце
тичало по мерите
баща ми е кралят
на безкористността и състраданието
а аз дъщеря му
принцесата
мнителна
отмъстителна
по кръв - недостойна
по баща - резервация в рая

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022