Всички отиваме в ада, където принудително четем поезията на Даяна Чобанова, за да платим за греховете си.

Александър Арнаудов

*
Искаш ли
да правим тва
да ядем онова
да ходим
еди къде си

а на мен
на устата ми е
да му кажа
с тебе
всичко
всичко
всичко
бих правила
бих отишла
и в ада!

ама
само се усмихвам
едно такова…
и викам
мхм, искам


*
Мина през мене,
като метална лъжица
която разцепва
центъра на
шоколадово суфле
с течен център

а центъра е леко твърд
забравил да тече

но нищо
ти ще му припомниш
забравил да се слива
с други центрове
но нищо
ти ще го научиш
защото ако времето се счупи
като часовник
с липсваща шестица
избирам да остана
в оня поглед
с цвят на шоколадово суфле
с течен център

и нека всичко ме залее

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024