Пролетта убива в нас всяка надежда. Умираме през цялото време – от април до май и обратно във вечния поетичен календар на Даяна Чобанова.

*
В тоя ми живот
Април
каквито в мен надежди
е родил,
само Май е можел
да убие.

*
Понякога хората казват
“завинаги”, а след това
си тръгват.
Друг път, заявяват,
че нямат намерение
да остават дълго,
а като се замислиш -
изминали вечности
и още са тук.
Понякога е така
и никой не знае защо.
Понякога
снежинките падат
и през първият пролетен ден
на Март,
понякога
лайката цъфти
и през Декември.
И това е единствената истина,
която знаем за този живот,
а именно,
че всъщност
не знаем нищо.

*
Като камък - базалт
вързан на врата ми,
като черна клетва
седнал на гърба ми.
И хем гориш в неги,
хем топиш от тъги.
А съм те тровила с
какво ли не!
Бесила съм те с въже!
Клала съм те с ножове!
Давила съм те в реки!
Убивала съм те в главата си
по всевъзможни начини!
…Но в мене…
вътре в мене,
пак аз съм тази,
която
умира през цялото време.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023