Думите бучат като метеори. От черната земя расте вятърът. Заселваме света с читателите на Божидар Пангелов.

Александър Арнаудов

*

от черната земя израстват
призрачните вятърни
влакна
и птиците – тъкачи
на кошове ги сплитат
като венецианските
гондоли

и в тях ще се качим
в каналите
от гълъбите бели
ще отплаваме
когато златните камбани
засеят своя
звън

а ние просто ще заселиме
света

с дъх

това е лятото
изпълнено с дъх на портокал
и с неочаквано очаквано
бебешко прохлипване на всеки час
така познато и забравено
тъй както всяко лято се забравя
но не и радост
да виждаш как линиите на дланта
се удължават

и нищо повече

само с дъх на портокал

*
Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо,
по уханието на олеандрите
след дъжд,
по леко открехнатия прозорец
в понеделник.
Вчера ли беше или утре?

Заглавие по избор на читателя

когато думите бучат подобно метеори
и междудумието е ударено-ечи
стихът е този който е като косата
за която всеки барон се хваща

Гласовете

Събирам очи. Изгорени.
От минало лято.
Ръце отсечени.
От прилив на пясък.
Отражения на несъбрана вода.
Ловецо на цветя...
О, пристани!
О, мореходи!
Ветрове във платната на белите кораби.
Високи криле.
Погълна ви зноят на август.

Но днес е септември и овалната есен.
И гласовете ви чувам...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024