Светът е тази събота, в която чуваме – “Лазаре, стани”. Въздухът ни събира и разделя. Думите са отсечен миг в поезията на Божидар Пангелов.

Александър Арнаудов

**(надежда)

О, утрините – със свежестта
на птиците.
Това дете, което скачаше като на дама,
за да не настъпи сенките.
Цъфтежа на далечните бадеми,
рисунка на ръката …
И тези диви слънчогледи на тебе подарявам
( на дланите ми слиза вятърът).
Думи нищо не значещи като:
“ Стани, Лазаре!“
Господи!
Подарявай надежда.

Световен ден на поезията

нещото, което ни обединява и
разделя
думите
точно като дялан камък

или въздух
строя и дишам
сън
листо
в листопада

Миг повече

"...миг повече далечна светлина върху лицата ни"

Марин Маринов

Какво да кажа аз,
с всичките пътувания по океаните
на старите ми географски карти?
Свободни кораби от детски сънища,
острови на тайнство,
развeни разноцветни флагове
и скъпоценни стъкълца в шепи.
Въздига се и плавно губи устрем
и корабният нос
по острата вълна.
Нагоре-надолу. Надолу-нагоре.
Отсечен миг.
И светлина.
Все по-далечна.
Все по-близка.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023