Мъртвите набъбват в закъснялата есен, чакат отвъд завета на изгонените думи. Слънцето замира в сгъвката на планината и тихо свети през отчаяната зима на живота ни в поезията на Божидар Пангелов.

Александър Арнаудов

друг

понеже
гълъбът е само
птица
там, където няма
да отида
ще му говорят
с други думи
и ще дарят
с друг завет
преди
да ги изгонят

*
набъбват мъртвите
в тази закъсняла есен

и моето сърце набъбва
отронва се и пада

Есенна поличба

В миг,
когато и денят
се свива,
и слънцето замира
в сгъвката на планината,
изригва тихо
есенният пламък от
нивята,
където гарванът
е само,
пръстите на оран.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022