Пустинята изтича между пръстите на слънцето. Тропиците на тъгата отминават. Поезията на Божидар Пангелов е като вятъра – дух причастен в реката на скръбта и веселието.

присъствия

някои твърдят че
тропиците са тъжни
други че гарите
повярвай
изборът е за
отминалите
и за
причастие
(с една
роза)

***

палмово дете
през пръстите ти
изтича пясък
и слънце.
сливат се
пустиня с пустиня.
и колко различни
са песъчинките
(самосвободни)
Coup de grâcе
дух е вятърът,
не носи свежест.
златен – целият пясък
дете
главата ти е
опасана
с жълта траурна лента
за отминаващите

Ave Maria

Ти, която свидетел си…образ
кристален във мен…
Виж ръцете ми обърнати с длани
Нагоре –
свел съм глава,
свел съм душата си.
Единствено моля се –
постави във ръката ми друга ръка,
чиста и искрена, всякаква форма,
но само една,
нейната,
на Реката, която ще стигне морето,
изпълнена с есенен дъжд,
на реката, постигнала брегове
след дългото лутане,
на моята река – като скръб и веселие.

И радвам сe…
Gratia plena.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024