Под небето и земята зло е, но ние сме камъкът, над който надвисват фонтаните на светлината, където потъват рибите на сърцето. Нахлуваме отвъд в себе си между дъжд и цвят с новите стихове на доайена и редактор на „Нова асоциална поезия" – Божидар Пангелов. 

***(между) 

между небето и земята
дъжд 
и зло е 
камъка да вдигнеш 
и камък да оставиш
зло е

между
дъжд и
цвят

дали ще сготвят нещо тук
подправките съставките са
вече
(политат остри риби
режат небесата)

аз няма да ви водя
не искам някого да водя

в пустинята стоят заведените
(и там ще си останат
всред съскащата тишина)
подправките съставките са
вече новите
със същата вина

това е друг
сезон

земята е скована
и набъбва
виждам
(и от далече)

фонтаните на светлината

Петра

по камъка
дали вдълбаваш
знаци
по кората
на дърво
прорасло в пясък

без значение

остава
тази тишина
напукана

и Петра

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022