През зимата небето е синьо, а сърцето - спомен за еврейка. В последните стихове на доайена на Нова асоциална поезия: Божидар Пангелов.

спомен за еврейка

виси окачена
на
бодливата тел
страх
сион във кръвта
писък
(викат те през нощта
в два)
сънуваш детето ми
(тя не е тя)
пееш ли
пей
Сперанца– Диос*

щастливите мъртви
те гледат
и аз

* Ахасфер- едно от имената е “ Надявай се на Бог”

зима

зима е повече зима
синигерът се е свил на голия клон
на кестена срещу моя прозорец

небето е синьо

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021