при свечеряване
листите се привеждат.

затихват.
светлината затварят.

под земята
няма да бъда.

Божидар Пангелов

*
блуждаем между думите

снежинки в късна пролет
с предчувствие за пълно сърце

думи които ще научим

когато дъждът умие нашите тела
като благословение


Калипсо

"Е, хайде, тръгвай гол -
освободен от моите прегръдки -
смъртен, както никога,
върви..."

Ротрауд Виланд

Във влажната мъгла се носи
гласът ти нисък
пълен с мед и обожание.
И коленете искат някак си
да се прегънат
( коленете - в черна пръст)
Но аз съм смъртен. И съм Одисей
(в сърцето нося въглена Итака).
Не ме докосвай и не пей!
Ушите ми дочуват само дъх на мъртвите
и не за теб се върнах
с очи забравени сред асфодели.
На покрива останали са ти
мъжете силни,
а ние смъртните (и слабите)
ще стигнем до Итака!


М и зелени маслини

на Л.К бивша П.

някога този остров
бе мечта илюзия
фойерверк
луната бе извезана
на челото на този който
гледа небето
пауните с отрязани езици
сънуваха черни маслини
на длан
(длан залепена за длан)
дъжд е
маслините са зелени
от пот

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021