Есента се огъва в жълто по непознатия път към Хургада. Тъмна звезда залязва зад страшното име на любовта. Божидар Пангелов разлиства речника на нощта на списание Нова асоциална поезия.

Хургада

Днес
метрото е празно.
Като ехо
се връщам.
Без да съм тръгвал.
Може би
идваш и ти,
забравила
речника на чуждите
думи.
Хургада.
Не знам
къде се намира,
какво е
и стига ли се
до там.
Президентите идват
и си отиват.
Обичайно.
Днес
метрото е празно.
И аз не пътувам.
За Хургада.

врабче

понеже Париж никога
не е далече
Едит
бандонеони лебеди
преплитат шиите си
Едит

и тази нощ капе
звезден прах
Малко по-наляво

Навсякъде и никъде
или малко по-наляво
в жълтото огъване на есента.

По улицата на изгубените
листи, която някога ни водеше
към Piazza Navona …

В окото ми навлезе тъмната звезда
и песента на истински щурец.
Ще те обичам когато:

сенките на косите ти,
раменете ти скриват;
в скрина е новата рокля и на прозорчето
(на тавана) цветя е гравирала
светлината;
книгата с твърди корици е
с лицето надолу, за да разказваш
това, което ще бъде.
Ще те обичам когато:
любовта знае своето страшно име.

Ще те обичам тогава.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023