Между огъня и водата гласът на викащия посреща настоящето. Октомври пристига по-ръждив от всякога. Божидар Пангелов изсича от думи и мълчания апокалиптичната есен на сп. “Нова асоциалан поезия”.

Гласът на викащия

"Гласът на викащия в пустинята говори:

Марко, 1.3:
Исаия, 40:3;

И ето Един идва...

Едно дете през тази зима
или през друга
във локвата рисува.
Водата всичко приема,
забравя, умива.
Име и глас.
Гласът оставя глад.
Засища - името.
Водата всичко забравя...

Изсечи ме от огън!

Тасос/Thasos

Октомври е ръждив
(с малко златно).
Понякога е син.
Понякога е синьо
(когато с теб пътуваме).
Понякога.

Когато островите плават.

и седях до водите

зидарите хвърлиха камъка
там гдето зелено не е
и влизаше пясък в очите
тъй е
щото всички наемници
тук сме
но никой не се завръща

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023